Сигнатурата на жълтия кантарион

Какво е сигнатура?

Един от най-великите лечители и посветени на всички времена, Парацелз, ни е оставил знанието за сигнатурата на растенията. Той свързва качествата на растенията с начина, по който те изглеждат. Според него вътрешната природа на растенията може да бъде открита в тяхната външна форма, техния подпис или т.нар. "сигнатура".

Какъв е подписа на жълтия кантарион?

Една от сигнатурите на жълтия кантарион са листата и цветовете му, които изглеждат като перфорирани. Това се дължи на малки мастни жлези, които се намират в тях. От там идва и наименованието на растението Hypericum perforatum.

Тези порести перфорации са сигнатура за порите на кожата и дават индикация, че растението е отлично за лечение на всякакви рани по кожата (особено прободни рани) и че то подпомага елиминирането през порите. Парацелз е бил убеден в ранозаздравяващото, антисептичното и елиминиращо действие на жълтия кантарион. 

Какво друго откриваме в сигнатурата?

Цветята, които образуват снопче съцветия, като жълтия кантарион (звезда със съцветие), сочат към нервните окончания и чувствителността. Жълтият кантарион е едно от най-добрите нервни средства, които съществуват.

Той се е утвърдил като основно билково средство за нервни увреждания, укрепва нервната система и има отлични антидепресивни свойства.

Според антропософията, жълтият кантарион стимулира кръвообращението и пренася анаболни и подхранващи процеси в сферата на нервите и сетивните органи, укрепва ритмичната система в човешкото тяло. „Има ритъм на дишането, ритъм на кръвообращението, ритъм, който се проявява в съня и будното състояние, и безброй други ритмични процеси.“

Изследвания показват, че множество съставки на Hypericum имат разнообразни ефекти върху мозъчната и нервната система, потенциално свързани с депресия или тревожност.

Червеното масло

Ако разтриете златистожълтите цветове между пръстите си, те ще се оцветят в кървавочервено, характерния цвят на маслото от жълт кантарион. Тази чудна промяна в цвета се дължи на факта, че светлината и кислородът разграждат съставките на цветовете.

Затова и извлекът (мацератът) от него се получава, когато пресни цветове от билката се накиснат в зехтин или друго студенопресовано масло, напр. слънчогледово, (както традиционно се приготвя маслото от жълт кантарион в България) и така накиснатите цветове се оставят на слънце в продължение на 3-6 седмици, т.е. около 40 дни (или 49 дни според българската традиция, което е 7*7). Под влияние на слънчевата светлина маслото получава характерния си наситеночервен цвят. Колкото по-силен е цветът, толкова по-добро е маслото. Цветът и компонентите на крайния продукт варират в зависимост от използваното базово масло.

Счита се, че маслото би могло да остане на слънце и за по-кратко време, тъй като червеният цвят се появява само след няколко дни и продължаващото излагане на слънце не е необходимо, понеже би могло да намали качеството на крайния продукт. Въпреки всичко излагането на слънце не трябва да се пренебрегва, тъй като е важен катализатор за получаване на извлека. 

Кое определя мистериозния червен цвят на маслото?

В литературата често се посочва че веществото хиперицин определя червения цвят на маслото. Изследователите, обаче открили нещо необикновено. Хиперицин не бил открит в масления екстракт, а само негови производни – т.е. подобни молекули, получени от него. Точното характеризиране на тези производни обаче не било възможно. Следователно е невъзможно да се каже коя комбинация от вещества, в крайна сметка е отговорна за отличителния червен цвят на маслото.

Именно червеният цвят на екстрактите от жълт кантарион определя и традиционната му употреба като лекарство за слънчеви и други изгаряния – тъй като цветът на слънчевото изгаряне е червен.

Освен това, сигнатура за слънчево изгаряне е също, че той цъфти за първи път около Еньовден, или лятното слънцестоене, когато слънцето е най-високо и изгаря най-пряко. От там името му на английски се свързва със Св. Йоан (St .John’s wort), тъй като на Еньовден (24 юни) отбелязваме рождението на Св Йоан Кръстител.

Растенията, които растат на директно слънце, често са затоплящи, изсушаващи и ободряващи.

И още за червения цвят…

Последните остатъци от доктрината за сигнатурата намираме в традиционните китайски учебници, където червеният цвят на растението се свързва с неговото действие върху Сърцето, т.е. със сърдечно-съдовата система, кръвта и кръвообращението. Червеният цвят в растенията, свързан с кръвта, кръвообращението, сърцето, кървенето, раните и възпаленията, е една от най-широко приетите сигнатури.

Неговото аналгетично и противовъзпалително действие и може да се използва при фибрози, невралгия, мускулни болки, тендинит, ишиас, ревматизъм, подагра, артрит, навяхвания и др.

Смята се, че помага, като стимулира циркулацията на обогатена с кислород кръв към увредените клетки и спомага за заздравяването. Твърди се също, че облекчава мускулни крампи, скованост и нервна болка.

Слънчевият цвят

Ярко жълтите цветове на кантариона, както вече споменахме се свързват със Слънцето. Жълтият цвят е и цветът на Манипура чакра или чакрата на слънчевия сплит (соларния плексус). Тя управлява храносмилането и метаболизма на тялото.

Като добавим и факта, че стомахът функционира правилно само при парасимпатична нервна стимулация, а както вече разбрахме, жълтият кантарион е отлично средство за регулиране на нервната система, съвсем логични са свойствата му за подобряване на храносмилането, възстановяване дейността на стомашно-чревния тракт и повлияване на различни видове стомашни неразположения, особено състояния на ентеричния мозък или нервния чревен тракт (напр. при нервен стомах).

В заключение ще спомена, че темата за безопасността при употребата на маслото от жълт кантарион, касаеща фототоксичните му ефекти е спорна и съвсем скоро ще бъде разгледана в отделна статия в нашия блог.

 

Източници:

Alicia Landman-Reiner. (2020, March 7). Complementing reductionism: Goethean science part 1: Qualities and wholeness. EXPLORE. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1550830720300987

Cirone, V. (2021, November 19). Talking about St. John’s wort. Everything Herbal. https://everythingherbal.ca/talking-about-st-johns-wort/

Davis, P. (1998). Aromatherapy A-Z. C, W. Daniel Ltd.

DR;, H. M. R. F. (n.d.). Comprehensive phytochemical characterization of St. John’s wort (hypericum perforatum L.) oil macerates obtained by different extraction protocols via analytical tools applicable in routine control. Die Pharmazie. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29442047/

Graves, J. (2012). The language of plants: A guide to the Doctrine of signatures. Lindisfarne Books.

Hauschka, R. (2018, June 19). Dr. Hauschka australia. Dr. Hauschka Australia Blog. https://drhauschkaaus.wordpress.com/author/drhauschkaaus/

Hypericum в антропософската медицина. (2020, June). https://rudolfsteinerphilosophy.blogspot.com/2020/06/hypericum.html

Kako nevarna je kombinacija šentjanževega olja in Sonca?. Od rastline do aromaterapije. (2018, September 28). https://petraratajc.com/2018/06/17/sentjanzevo-olje/

The redder the better: St. John’s wort oil. WALA Heilmittel GmbH. (n.d.). https://www.wala.world/en/science/the-redder-the-better-st-john-s-wort-oil.html

Знакът на субстанцията. Самуел Ханеман. (n.d.). https://www.samuelhahnemann.bg/philosohpy-of-homeopaty/essays/article/503.substance_sign