Охлаждане или загряване?

Много често има объркване за това дали някои от етеричните масла и техните съставки имат затоплящ или охлаждащ ефект. Много хора ни питат как всъщност действат.

Камфорът

Камфорът като съставка в етеричните масла, се счита за охлаждащ, но едновременно с това, той се използва и като рубефациент (т.е. причинява зачервяване на кожата чрез разширяване на кръвоносните съдове) и стимулант на сърцето и кръвообращението.

Кристиан Самуел Ханеман, бащата на съвременната хомеопатия, хвърля значителна светлина върху въпроса:

„Действието на това вещество е много загадъчно и трудно за изследване, дори в здравия организъм, защото неговото действие, по-често отколкото при всяко друго лекарство, се редува и се смесва с жизнените реакции на организма. Поради това често е трудно да се определи какво принадлежи към жизнените реакции на тялото и какво към редуващите се ефекти, дължащи се на първичното действие на камфора.“

За да разберем действието на камфора, можем да използваме понятия като Ин и Ян. Ин отразява по-хладно качество, а Ян - по-горещо качество, когато сравняваме две категории една с друга. Въпреки, че изглеждат като противоположни качества, те всъщност винаги преливат от едно в друго. Едното винаги е съдържано в другото. Когато нещо става все по-ин, в крайна сметка достига етап на нестабилност, тъй като нищо не може да стане напълно ин, и тогава се променя в преобладаващо ян.

Действието на камфорът е подобно на промяната на ин в ян и показва и двете качества доста силно. На пръв поглед той винаги ми се струва ин. Действието му върху кожата е охлаждащо и е полезен противовъзпалителен агент. Всеки е усещал как нещо много студено пари, сякаш е горещо: действието на студен агент може да предизвика силна реакция на топлина, точно както студен вятър върху лицето стимулира кръвообращението. Това в много отношения представлява действието на камфора. От коментарите на Ханеман (които се основават на значителен опит) можем да видим, че действието му зависи, може би повече от всяко друго етерично масло, от състоянието на човека, върху когото се прилага. Ако състоянието му в момента е много ин, това ще предизвика ян реакция; ако е по-ян, действието на камфора може да остане предимно ин.

 

В изследване е измерен кръвния поток в кожата и мускулите след прилагане на камфор или ментол. Прилагането на камфор или ментол поотделно предизвика повишаване на локалния кръвен поток в кожата и мускулите.

Резултатите показват, че камфорът предизвиква както студени, така и топли усещания и подобрява кръвообращението.

Ментата

Ментата се счита за едно от най-охлаждащите етерични масла и това е очевидно, когато се вкусва или се нанася върху кожата; и все пак традиционно се описва като затоплящо и изсушаващо масло. Всъщност загряващият ефект на ментата е реакция на тялото към студен стимул и в това много прилича на камфора.

Ако разгледаме основната й съставка - ментола, ще открием, че той има Ин качествата на ментата, но в още по-силна степен.

 

За да разберем какъв е механизмът на действие на ментола и дали реално намалява телесната температура ще разгледаме някои резултати от научни изследвания.

Рецептори

Да започнем първо с малко познания за механизмите на тялото!

В човешкото тяло съществуват рецептори, които реагират на физически и химически стимули, свързани с промяна на температурата, налягането и други промени в околната среда.

Всяко сетиво е свързано с конкретни рецептори и невронни пътища, които позволяват възприемането на определени видове стимули. Сетивните възприятия, като зрение, слух, вкус, допир и обоняние, са различни канали, чрез които мозъкът получава и обработва информация за света.

Те са отговорни за различни сензорни отговори вкл. при горещина, студ, болка, стрес, виждане и вкус и са разположени в различни тъкани. Наричат се канали за преходен рецепторен потенциал (TRP/ Transient receptor potential channels).

Те могат да бъдат активирани от широк спектър стимули, включително температура, pH и химични съединения.

Има два вида рецептори, които реагират на температура - едните реагират на топлина, а другите – на студ.

Топлинните стимули, приложени върху кожата, предизвикват различна степен на сензорно възприятие. При намаляване на температурата на стимулите качеството на усещането може да се промени от хладно към студено, от ледено студено към болка. По същия начин, увеличаването на температурата на стимулите може да доведе до промяна в усещанията от топлина към горещина, а след това към остра или тъпа болка.

Смята се, че тези термочувствителни неврони се проектират към инсуларната кора, където се възприема температурата, и към хипоталамуса, където се регулира телесната температура.

При хората са идентифицирани 28 различни TRP канала, групирани в 6 семейства. От тях членове на 3 семейства, са от особен интерес като терморецептори (TRPV, TRPM и TRPA).

TRP каналите при бозайниците се активират от:

• топлина и капсаицин (лютивото вещество в лютите чушки) (>43°C; TRPV1),
• вредна топлина (>52°C; TRPV2)
• и охлаждане (<22-26°C; TRPM8)

 

Тези канали се активират от агонисти, докато антагонистите блокират тяхната активност. Някои съединения могат да действат както като агонисти, така и като антагонисти на един и същ канал в зависимост от концентрацията.

TRPV1 се намира предимно в сензорните неврони и се смята, че играе ключова роля в температурното усещане и ноцицепцията (разпознаването на болезнените стимули). Поради това, те са използвани за лечение на болка и сърбеж през последните няколко десетилетия.

 

По отношение на усещането за хлад и студ TRPA1 и TRPM8 играят критична роля.

TRPA1 се активира, за да предаде усещането за студ, докато TRPM8 предава прохладното и свежо ментово усещане.

TRPA1 са рецептори за изотиоцианати (острите съставки във уасаби и жълтата горчица, канелата, синапеното масло), възпалителните пептиди и брадикинина.

 

TRPM8 рецепторите се активират от температури под 26°C.

TRPM8 се активират от агенти, за които е известно, че предизвикват усещане за студ при хората; добре познатите агонисти са ментол, евкалиптол и ицилин.

Освен това, многобройни проучвания показват, че TRPM8, са свързани с аналгетичните ефекти.

Ето и списък с различните TRP канали, свързани с температурните усещания:

 

TRP канал	Сензорни стимули	Агонист	Антагонист
TRPV1	Горещина (>42 °C)  Люто  Солено  Ацидоза  Алкалоза  Химическа болка  Подуване	Капсаицин (от люти чушки), резинифератоксин (от Euphorbia resinifera), джинджерол и зингерон (от джинджифил), евгенол (от карамфил), камфор и някои пикантни съединения от лук и чесън.
TRPV2	Горещина (>52 °C)  Хипотония / понижен тонус	Канабидиол (Cannabis sativa)  Δ9-тетрахидроканабинол (Cannabis sativa)
TRPV3	Топлина (22–40 °C) Подправки Химическа болка и др.	(+)-Борнеол (борнео камфор)  Камфор  Карвакрол (риган)     Карвеол (масло от мента)     Цитрал (лимонена трева)     Дихидрокарвеол (ким и други растения)     Евгенол (карамфил)     Гераниол (цитронела, индрише)        Ментол (мента)     Тимол (мащерка)     Ванилин (ванилия)	Някои проучвания показват, че камфорът може да действа като антагонист при високи концентрации.
TRPM8	Студ (<25 °C) Подправки Студена болка Химическа болка и др.	Ментол (мента)  L-карвон (Mentha spicata)     Цитрал (лимонена трева)     Евкалиптол (Eucalyptus polybractea)     Евгенол (карамфил)     Гераниол (цитронела, индрише)     Изопулегол (Mentha pulegium)     Линалол (Onagraceae ssp.)	1,8-цинеол/ евкалиптол, цинамалдехид.
TRPA1	Студ (<17 °C)  Пикантни подправки  Алкалоза  Химическа болка  Подуване и др.	Алил изотиоцианат (от синапено масло и уасаби), цинамалдехид (от канела), алицин (от чесън) и никотин.	Камфор във високи концентрации, 1,8-цинеол, ментол

Ментол

 Ментолът се счита за регулатор на активността на TRPM8, TRPA1 и TRPV1 и др. канали.

Когато се нанася в ниски концентрации върху кожата или в устата, ментолът предизвиква приятно охлаждащо усещане. Охлаждащото усещане на ментола се дължи на рецептора за студ TRPM8.

В ниски до умерени концентрации ментолът активира TRPM8 рецепторите, за да създадат усещане за хлад.

При по-високи дози ментолът предизвиква парене, дразнене и болка.

Доказано е, че дразнещите свойства на ментола са свързани с активиране на TRPA1.

Ментолът действа като ефективен агонист на TRPA1 при относително ниски концентрации (100−300 μM), но действа като антагонист при по-високи концентрации (≥300 mM), като причинява обратимо блокиране на каналите (при мишки).

Следователно, в случая на ментола, както болката (или дискомфортът), така и усещането за студ изглеждат тясно свързани.

Доказано е също, че прилагането на ментол увеличава кръвообращението в кожата. Предполага се, че ментолът взаимодейства със сетивните нерви, евентуално сенсибилизирайки нервите, за да индуцира по-голяма вазодилатация.

 

Освен облекчаване на болката, повишаването на кръвния поток в ръцете или краката може също да увеличи дисталната чувствителност и да помогне на хора с периферна невропатия.

 

Пруритусът (сърбежът) е състояние, при което усещането за охлаждане може активно да се намеси. Предполага се, че понижаването на температурата на кожата намалява сърбежа. В тази връзка ментолът може да се използва като противосърбежно средство.

Всички тези резултати от научни изследвания обясняват как действието на ментола и етеричното масло от лютива мента (съдържащо ментол) създават усещането за охлаждане, облекчават болката и сърбежа.

 

Изследвано е също как ментолът влияе върху регулиране на температурата и усещането за нея при физическо натоварване във топли и влажни условия. Комбинацията от тези два фактора генерира топлина и намалява способността за охлаждане на организма.

Когато терморецепторите регистрират повишена температура, те изпращат информация към по-висшите мозъчни структури. Счита се, че този сигнал следва да предизвика отговор, който да понижи работоспособността, за да се предпази организма от топлинно увреждане.

За охлаждане на кожата е бил нанесен ментол върху кожата, който изпраща „охлаждащ“ сигнал към мозъка.

Ментолът обаче, може да предизвика реакция на съхранение на топлина (защита от студа), която след това би повишила активността на топлинните рецептори дълбоко в тялото.

Следователно не е ясно дали ментолът може да намали, подобри или помогне за поддържане на физическата активност при хора, изложени на топлинен стрес.

Освен това няма проучвания, които да оценяват възприемателната и терморегулаторната реакция към ментола по време на почивка или физическа активност, нито последствията от повтарящото му използване.

Тествана е хипотеза, че спрей на водна основа, съдържащ ментол, напръскан върху кожата, би подобрил охлаждането, посредством изпотяване. Резултатите са потвърдили, че спреят може да увеличи усещането за прохлада в сравнение с липсата на спрей или спрей само с вода, по време на почивка и упражнения в топли и влажни условия.

Но ментолът влияе също върху регулирането на телесната температура.

Ефектът, който ментолът оказва върху възприятието и терморегулацията, варира в зависимост от дозата и с времето отслабва.

Използвани са спрей с концентрация 0.2%, с концентрация 0.05% и контролен спрей с вода.

Резултатите показват, че спреят съдържащ 0.2% ментол предизвиква усещане за по-голяма прохлада и по-силно дразнене в сравнение със спрея с 0,05 % ментол и свива кръвоносните съдове, за да запази топлината на тялото.

Спреят с по-ниска концентрация (0.05%) предизвиква усещане за прохлада без значителна реакция на натрупване на топлина.

Нито един от ментоловите спрейове не повлиява възприеманото усилие по време на упражнения, т.е. не намалява работоспособността, с цел охлаждане на организма.

Охлаждащото усещане, предизвикано от ментола, е продължило от 15 до 30 минути.

И двата спрея са предизвикали привикване в сравнение с контролния спрей, като охлаждащото усещане е намаляло след повтарящи се ежедневни експозиции.

Необходими са допълнителни тестове, за да се установи дали пръскането с ментол подобрява максималната физическа работоспособност.

  

Евкалиптол

Евкалиптолът взаимодейства с йонните канали на преходния рецепторен потенциал TRPM8, рецепторът за студ и TRPA1, рецептор за дразнене.

Евкалиптолът е агонист на TRPM8 каналите и тези канали са от съществено значение за поне някои от аналгетичните действия на евкалиптола, тъй като е доказано, че евкалиптолът инхибира киселинно-индуцираната висцерална (вътрешна) болка при мишки, но не и при мишки с дефицит на TRPM8. Това доказва действието на евкалиптола върху каналите, тъй като при тяхната липса, не се наблюдава същия ефект.

 

TRPA1 каналите се инхибират от евкалиптол, а евкалиптолът намалява болката, предизвикана от прилагането на агонисти на TRPA1 каналите върху човешка кожа.

 

Някои ти тези съединения се използват често като ароматизатори в храни като дъвки и бонбони, за да създадат приятно усещане за хлад.

 

Източници:

 Caceres AI, Liu B, Jabba SV, Achanta S, Morris JB, Jordt SE. Transient Receptor Potential Cation Channel Subfamily M Member 8 channels mediate the anti-inflammatory effects of eucalyptol. Br J Pharmacol. 2017 May;174(9):867-879. doi: 10.1111/bph.13760. Epub 2017 Mar 23. PMID: 28240768; PMCID: PMC5387001.

Craighead, D. H., & Alexander, L. M. (2016). Topical menthol increases cutaneous blood flow. Microvascular Research, 107, 39–45. https://doi.org/10.1016/j.mvr.2016.04.010

Dillon, G. A., Lichter, Z. S., & Alexander, L. M. (2022). Menthol-induced activation of TRPM8 receptors increases cutaneous blood flow across the Dermatome. Microvascular Research, 139, 104271. https://doi.org/10.1016/j.mvr.2021.104271

Diomede, L. (2017). (PDF) The soothing effect of menthol, eucalyptol and high-intensity cooling agents. https://www.researchgate.net/publication/319483361_The_soothing_effect_of_menthol_eucalyptol_and_high-intensity_cooling_agents

Gillis, D. J., Capone, S., Nestor, K., & Snell, M. (2020). The influence of menthol dose on human temperature regulation and perception. Journal of Thermal Biology, 92, 102659. https://doi.org/10.1016/j.jtherbio.2020.102659

Kotaka, T., Kimura, S., Kashiwayanagi, M., & Iwamoto, J. (2014). Camphor induces cold and warm sensations with increases in skin and muscle blood flow in human. Biological and Pharmaceutical Bulletin, 37(12), 1913–1918. https://doi.org/10.1248/bpb.b14-00442

Li Z, Zhang H, Wang Y, Li Y, Li Q, Zhang L. The distinctive role of menthol in pain and analgesia: Mechanisms, practices, and advances. Front Mol Neurosci. 2022 Oct 5;15:1006908. doi: 10.3389/fnmol.2022.1006908. PMID: 36277488; PMCID: PMC9580369.

Macpherson, L. J., Hwang, S. W., Miyamoto, T., Dubin, A. E., Patapoutian, A., & Story, G. M. (2006). More than cool: Promiscuous relationships of menthol and other sensory compounds. Molecular and Cellular Neuroscience, 32(4), 335–343. https://doi.org/10.1016/j.mcn.2006.05.005

Park B, Kim SJ. Cooling the Skin: Understanding a Specific Cutaneous Thermosensation. J Lifestyle Med. 2013 Sep;3(2):91-7. Epub 2013 Sep 30. PMID: 26064844; PMCID: PMC4390739.

Tisserand, R. (1985). The Art of Aromatherapy. C.W. Daniel.

Xu, J., Wang, Z., Niu, Y., Tang, Y., Wang, Y., Huang, J., & Leung, E. L.-H. (2024). TRP channels in cancer: Therapeutic Opportunities and Research Strategies. Pharmacological Research, 209, 107412. https://doi.org/10.1016/j.phrs.2024.107412