Колко е опасна комбинацията от масло от жълт кантарион и слънце?

В продължение на темата за жълтия кантарион, публикуваме статията на Петра Ратайч, доктор по биология, биолог, изследовател, преподавател в Институт Тисеранд, относно твърденията за фототоксичността на маслото от жълт кантарион.

Текста се публикува с превод, без промени:

 

„17 юни 2018

Жълтият кантарион е в разцвет и съм сигурна, че много от вас вече са го събрали, сушат го за чай или го накисват в зехтин.

Растението е многофункционално, но както много лечебни растения, и жълтият кантарион не е без странични ефекти. Срещаме се с две предупреждения, а именно, че може да намали ефективността на някои лекарства и да повиши чувствителността на кожата към слънчева светлина (че е фототоксичен).

Мненията относно опасността от излагане на слънце след употреба на жълт кантарион са доста противоречиви сред традиционните билкари и фитотерапевти, както и в книгите и на различни словенски уебсайтове, което със сигурност вече сте забелязали. Да се пребориш с научните изследвания също е истинско предизвикателство. Заключенията са разнообразни и до голяма степен зависят от това дали изследването е проведено върху чисти съединения, екстракти, in vitro, in vivo, след външно приложение или поглъщане!

Без съмнение е вярно, че жълтият кантарион е фототоксичен, но дали екстрактите му също са фототоксични?

 

Целта на този блог е да даде отговор на често задавания въпрос през лятото:

Мога ли да изляза на слънце, ако съм се намазал с масло от жълт кантарион, или трябва да изчакам поне 12/24/48 часа?

 

Какво е фототоксичност?

За фототоксична реакция на кожата говорим, когато определено вещество под въздействието на светлина (UV или видима) причинява увреждания в клетките, които чрез различни механизми могат да доведат до тяхното разрушаване. Последиците са забележими като зачервяване или изгаряне, появяват се отоци, мехури, кожата се лющи, изложеното място често е по-тъмно оцветено (хиперпигментация), което може да продължи няколко седмици или дори няколко месеца.

Фототоксичните реакции са остри и се появяват локално на мястото на нанасяне или контакт с фотореактивното вещество.

Фототоксична реакция може да бъде предизвикана от различни вещества, например определени лекарства, контакт с някои растения (като гигантски хераклеум или бял росен), етерични масла, съдържащи псоралени (фуранокумарини) – и, разбира се, хиперицин от жълт кантарион.

 

Хиперицин

Хиперицинът е едно от ключовите активни вещества в жълтия кантарион и основният виновник за неговата фототоксичност.

Той принадлежи към антрахиноновите производни, т.нар. нафтодиантрони.

Концентрацията на хиперицин в растенията зависи от много фактори, като фаза на развитие, част от растението, местообитание, условия на околната среда. Най-малко се съдържа в листата, повече е в цветовете и по-малко в цветните пъпки. Когато растението се изсуши, съдържанието на хиперицин бързо намалява.

Освен хиперицин в жълтия кантарион се съдържат и други нафтодиантрони, например псевдохиперицин, който е в много по-голямо количество от хиперицин, протохиперицин, протопсевдохиперицин (последните два са биосинтетични прекурсори на хиперицин и псевдохиперицин) и циклопсевдохиперицин. При жълтия кантарион говорим както за хиперицин (специфично съединение), така и за хиперицини, като последните включват всички изброени по-горе хиперицини.

Хиперицинът понастоящем се счита за най-фототоксичното естествено съединение. Резултатите от ин витро изследвания потвърждават високата фотореактивност на чистия (изолиран) хиперицин, но показват също, че фототоксичността на екстрактите от жълт кантарион е по-ниска в сравнение с чистия хиперицин.

 

Какъв е механизмът на фототоксичността на хиперицина?

Под въздействието на слънчевата светлина молекулите на хиперицина преминават в по-високо енергийно състояние. Активираният от ултравиолетовите лъчи хиперицин незабавно предава абсорбираната енергия на молекулния (триплетния) кислород (³O2), който е присъстващ в клетките. Той се превръща в по-енергийно богата форма – синглетен кислород (¹O2), който е свободен радикал и уврежда структурите в клетката.

Ако хиперицинът в клетките е малко, повредите все още могат да бъдат поправени, при средна концентрация клетките преминават в програмирана клетъчна смърт (апоптоза), докато при високи концентрации на хиперицин и съответно на свободните радикали се стига до некроза на клетките.

 

Хиперицизъм

Чувствителността на кожата към слънчева светлина, която възниква след консумация на жълт кантарион, богат на хиперицин, който се транспортира в кожата чрез кръвообращението, е известна като хиперицизъм.

Хиперицизъм е документиран при овце, кози, коне и свине, които по време на паша са консумирали по-големи количества жълт кантарион. Проблеми възникват на непокритите с пигмент части на кожата 3 – 4 часа след излагане на слънце; животните са чувствителни към допир и промени в температурата. Жълтият кантарион е най-опасен за пасящите животни, ако го консумират свеж във фазата на цъфтеж, докато младите или сухи растения не са проблемни.

 

Хиперицизъм при хора

Хиперицизъм може да се появи и при хора, а именно при вътрешна употреба на препарати от жълт кантарион (например при употреба на стандартизирани екстракти за облекчаване на депресивни състояния).

При хората най-ниската концентрация, при която са наблюдавани нежелани ефекти, е 2,2 mg хиперицин на ден. Свръхчувствителността се е проявила след 15 дни, което потвърждава, че продължителната употреба на препарати с хиперицин може да повиши чувствителността на кожата или да предизвика фототоксични реакции.

Фармакокинетичните изследвания обаче показват, че праговите нива на хиперицин трудно се надвишават при обичайните терапевтични дози, тъй като те са 30 до 50 пъти по-ниски от концентрацията, която би могла да предизвика фототоксични реакции. На пациентите, които приемат високи терапевтични дози екстракти, се препоръчва да избягват продължително излагане на слънце, особено в тропическите и субтропическите райони. Периодичната вътрешна употреба на препарати от жълт кантарион за повечето хора не е проблемна.

 

Фототоксичността не винаги е лошо нещо!

Хиперицин се оказа подходящ фотосенситивен агент и се използва при фотодинамична терапия (photodynamic therapy – PDT). PDT е подходяща за различни дерматологични проблеми, като например екземи, псориазис, немеланомен рак на кожата и меланом. Методът се основава на локално или системно приложение на фоточувствително вещество, последвано от активиране със светлина.

Хиперицинът има по-голям афинитет към раковите клетки, докато от здравите се отстранява бързо. На пациентите се инжектира хиперицин и след определен период от време, когато се разпредели в тъканта, областта се осветява с UVA светлина. По този начин се активира хиперицинът, който предизвиква образуването на свободни радикали в клетките и чрез различни механизми води до смъртта на туморните клетки.      

 

Маслото от жълт кантарион

Маслото от жълт кантарион е традиционен продукт, който се използва в Европа от векове.  Инструкциите за приготвяне са прости: в слънчев ден събираме цъфналите връхчета на жълт кантарион, слагаме ги в стъклен буркан, заливаме с качествен зехтин, затваряме буркана и го поставяме на слънчево място. Разклащаме буркана няколко пъти, след 3 – 6 седмици (~ 40 дни), когато маслото придобие червен цвят, прецеждаме съдържанието и го съхраняваме на тъмно и хладно място.  Съвременните рецепти за мацерат от жълт кантарион са различни, най-честото изменение е по-краткото време за накисване. 

Червеният цвят на маслото се появява само след няколко дни и не е необходимо дълго излагане на слънце, защото така се губи качеството на маслото. Въпреки всичко, слънцето не трябва да се изключва от приготвянето на мацерата, защото е от ключово значение за извличането на хиперицини.

 

Съдържа ли се фототоксичен хиперицин в маслото от жълт кантарион?

Отговорът на този въпрос не е лесен. Има много анализи на екстракти от жълт кантарион, повечето от които са фокусирани върху различни алкохолни екстракти, но има и няколко анализа на маслени мацерати.

В научната литература от десетилетия е известно, че в маслото от жълт кантарион няма хиперицин, тъй като по време на мацерацията под въздействието на слънчевата светлина той се превръща в липофилни производни (т.нар. фотолиза), които се считат за отговорни за червения цвят на крайния продукт.

За това пишат Meisenbacher и Kovar (1992), които обобщават заключенията на две докторски дисертации (от 1954 и 1987 г.): в едната не са открити хиперицини, а в другата авторът не е успял да разтвори хиперицина в маслото. Във собственото си проучване на различни екстракти Meisenbacher и Kovar също установяват, че в маслените екстракти няма хиперицин. Към тези заключения се присъединяват и няколко други изследователи (например Isaachi и др. 2007; Lyles и др. 2017).

Съществува обаче изследване от Турция, в което в мацератите е открит хиперицин. Защо има такава несъответствие? Резултатите зависят от начина на приготвяне на екстракта и използваните аналитични методи.

Въпреки че най-често се използва спектрофотометричният метод, той е много неспецифичен и определя не само хиперицин, но и всички хиперицини (общо хиперицини), освен това в по-старата версия на протокола в резултата е бил включен и хлорофил, поради което методът дава прекалено високи концентрации на „хиперицин“. По-селективна и по-надеждна е дериватната спектроскопия, при която определеното съдържание на общи хиперицини е с около половина по-ниско и съответства на данните, получени с високоефективна течна хроматография (HPLC), с която можем да определим и съдържанието на отделни съединения, включително хиперицин, ако е наличен.

Въпреки това, дори и проучванията, в които е използвана HPLC, не са показали наличие на хиперицин. С изключение на вече споменатото турско проучване (Orphan и др. 2013), в което са изследвани 21 проби, сред които и традиционно приготвени маслени мацерати, и е установено, че хиперицинът е между 0,3–6,6 μg/g (или 0,00003 – 0,00066% !). Тъй като са използвали същия метод като италианските изследователи (Isaachi и др. 2007), които не са открили хиперицин, авторите предполагат, че влияние оказва и хемотипната разнородност на растенията от различни райони.

 

ХИПЕРФОРИН

Хиперфоринът е второто по важност активно вещество в жълтия кантарион. Наличен ли е той в маслото?

Стабилността на хиперфорина е много ограничена. На светлина и при по-висока температура той е нестабилен и бързо се окислява до фурохиперфорин, поради което не би трябвало да се очаква да се съдържа в традиционно приготвените мацерати. Въпреки това, той е бил идентифициран многократно в свежи мацерати, но проучвания за стабилността показват, че той бързо се губи. Изследователите предполагат, че поне за известно време той се стабилизира косвено от другите активни съставки на жълтия кантарион и растителното масло, които абсорбират ултравиолетовата светлина.

Подобни са и заключенията на проучването, публикувано миналата година (бел. прев. - 2017), което е интересно за нас, защото разглежда проби от традиционно приготвено масло от жълт кантарион в Косово, където подобно на нас бурканите с жълт кантарион се поставят на слънце за 40 дни. Изследователите анализират състава и антимикробното действие на традиционните маслени екстракти и ги сравняват с водни, метанолни и два стандартизирани търговски екстракта. Установили са, че традиционните препарати, въпреки нестабилната природа на молекулите, съдържат хиперфорин. Хиперицин в това проучване не е открит в маслените екстракти, но е присъствал в метанолния, водния и двата търговски екстракта (Lyles и др., 2017).

Жълт кантарион

Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) се разпознава по видимите дупки в листата, ако ги погледнем срещу светлината. Това не са дупки, а жлези, в които се намират летливите активни съставки на етеричното масло. Хиперицините се образуват и натрупват в тъмните жлези, които се намират по краищата на листата, краищата на цветовете, на тичинките ...

 

Дали маслото от жълт кантарион е фототоксично?

Не, маслото от жълт кантарион НЕ Е ФОТОТОКСИЧНО и няма да причини увреждания и изгаряния на кожата.

0,1 – 1% хиперицин, нанесен върху ушите на мишки, е причинил само минимална фототоксичност (Boiy и др. 2008). Когато тестваха in vitro влиянието на хиперицин върху кератиноцитите (HaCaT) и ги осветяваха, установиха, че фототоксичният ефект на хиперицин е с 25-50 % по-малък, ако хиперицинът е в комбинация с друго активно вещество от екстрактите на жълт кантарион, като например флавоноиди, хлорогенна киселина (Schmitt и др. 2006).

В маслото от жълт кантарион хиперицинът отсъства или е в минимална концентрация (0,00003 – 0,00066%; Orphan и др. 2013).

Ако сте се изгорили, ужилило ви е насекомо или сте си одраскали кожата, не е нужно да чакате залеза, за да се погрижите за проблемите на кожата си, а след това да се криете вкъщи още няколко дни! Може би не е излишно да се отбележи, че маслото не предпазва от силно слънчево излъчване, въпреки че понякога е било използвано за тази цел и все още може да се срещнат подобни препоръки.

Видът на препарата, начинът на употреба, дозата и продължителността на употреба са фактори, които влияят на крайния резултат – желан или нежелан. Маслото от жълт кантарион не е същото както чаят от жълт кантарион, стандартизираният екстракт или цялото свежо растение, при което за първи път са наблюдавани фототоксични реакции при животни.

При употребата на жълт кантарион трябва да се обърне по-голямо внимание на вътрешното му приложение, особено ако имате чувствителна кожа; при този начин на употреба не трябва да забравяме страничните ефекти, които могат да бъдат резултат от взаимодействието на жълт кантарион с някои лекарства.

PS: Информация за всички, които се интересуват дали хидролатът от жълт кантарион, който се получава от някои дестилатори, може да предизвика фототоксична реакция: не може, защото хиперицинът не е летлив и не се съдържа в хидролата.

 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:

Статията е с информативен характер и има за цел да разгледа твърденията за опасността от употребата на масло от жълт кантарион на слънце, но аз не поемам отговорност за последствията от повече или по-малко иновативната употреба на жълт кантарион, която би могла да произтече от твърденията в тази статия.

 

 

Bone, K., & Mills, S. (2013). Principles and Practice of Phytotherapy-E-Book: Modern Herbal Medicine. Elsevier Health Sciences.

Boiy, A., Roelandts, R., Van Den Oord, J., & De Witte, P. A. M. (2008). Photosensitizing activity of hypericin and hypericin acetate after topical application on normal mouse skin. British Journal of Dermatology, 158(2), 360-369.

Ernst, E. (Ed.). (2003). Hypericum: the genus Hypericum. CRC Press.

Heinrich, M., Vikuk, V., Daniels, R., Stintzing, F. C., & Kammerer, D. R. (2017b). Characterization of Hypericum perforatum L.(St. John’s wort) macerates prepared with different fatty oils upon processing and storage. Phytochemistry Letters, 20, 470-480.

Heinrich, M., Daniels, R., Stintzing, F. C., & Kammerer, D. R. (2017a). Comprehensive phytochemical characterization of St. John’s wort (Hypericum perforatum L.) oil macerates obtained by different extraction protocols via analytical tools applicable in routine control. Die Pharmazie-An International Journal of Pharmaceutical Sciences, 72(3), 131-138.

Isacchi, B., Bergonzi, M. C., Carnevali, F., Van der Esch, S. A., Vincieri, F. F., & Bilia, A. R. (2007). Analysis and stability of the constituents of St. John’s wort oils prepared with different methods. Journal of pharmaceutical and biomedical analysis, 45(5), 756-761.

Lyles, J. T., Kim, A., Nelson, K., Bullard-Roberts, A. L., Hajdari, A., Mustafa, B., & Quave, C. L. (2017). The Chemical and Antibacterial Evaluation of St. John’s Wort Oil Macerates Used in Kosovar Traditional Medicine. Frontiers in microbiology, 8, 1639.

Maisenbacher, P., & Kovar, K. A. (1992). Analysis and stability of Hyperici oleum. Planta medica, 58(04), 351-354.

Orhan, I. E., Kartal, M., Gülpinar, A. R., Cos, P., Matheeussen, A., Maes, L., & Tasdemir, D. (2013). Assessment of antimicrobial and antiprotozoal activity of the olive oil macerate samples of Hypericum perforatum and their LC–DAD–MS analyses. Food chemistry, 138(2-3), 870-875.

Orhan, I. E., Kartal, M., Gülpinar, A. R., Yetkin, G., Orlikova, B., Diederich, M., & Tasdemir, D. (2014). Inhibitory effect of St. John׳ s Wort oil macerates on TNFα-induced NF-κB activation and their fatty acid composition. Journal of ethnopharmacology, 155(2), 1086-1092.

Schempp, C. M., Winghofer, B., Lüdtke, R., Simon‐Haarhaus, B., Schöpf, E., & Simon, J. C. (2000). Topical application of St John’s wort (Hypericum perforatum L.) and of its metabolite hyperforin inhibits the allostimulatory capacity of epidermal cells. British Journal of Dermatology, 142(5), 979-984.

Schmitt, L. A., Liu, Y., Murphy, P. A., Petrich, J. W., Dixon, P. M., & Birt, D. F. (2006). Reduction in hypericin-induced phototoxicity by Hypericum perforatum extracts and pure compounds. Journal of Photochemistry and Photobiology B: Biology, 85(2), 118-130.

Vandenbogaerde, A. L., Kamuhabwa, A., Delaey, E., Himpens, B. E., Merlevede, W. J., & de Witte, P. A. (1998). Photocytotoxic effect of pseudohypericin versus hypericin. Journal of Photochemistry and Photobiology B: Biology, 45(2-3), 87-94.

Wölfle, U., Seelinger, G., & Schempp, C. M. (2014). Topical application of St. Johnʼs wort (Hypericum perforatum). Planta medica, 80(02/03), 109-120. “